Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views : Ad Clicks : Ad Views :

Моята драма: Собствената ми сестра ми поиска наем и ме изгони

За да ви представя Ема, трябва да уточня, че тя е моята единствена първа братовчедка.
Но всъщност ми е повече от сестра помня я, откакто помня себе си. Живеехме в голямата къща на баба и дядо, която беше в края на града и имаше огромен двор. Там се събираха децата от целия квартал и падаше щура игра. Като станах по-голяма, започнах да разбирам защо от време на време Ема ступва някоя лигла или по момчешки наругава някои сополанко – всичко това правеше заради мен. Защита­ваше ме от подигравките им, че нямам нито татко, нито майка.
Това си беше самата истина баща ми никога не ме признал за своя дъщеря, а тази, която уж много го обичала, година след като ме родила, отишла да изкарва пари в чужбина. Оставила ме на баба и на дядо и откакто е заминала, никой не я е чул, не я е видял. Затова пък леля ми – майката на Ема, ме гледаше като своя дъщеря. За нищо не ни делеше – каквото имаше за нея, имаше и за мен.

Така беше, докато чичо ми не превъртя и не започна да й пра­ви скандали за всяка стотинка, дадена за мен, макар че парите ги изкарваше леля ми и живеехме все пак в нейния дом, а не в неговия. Не знам какво точно се случва­ше между тях – те криеха и от Ема, и от мен, но той започна много да пие. Една вечер, като се връщал от командировка, излетял от някакъв завой, размазал се с колата и умрял на място. Леля ми се облече в чер­но, но не изглеждаше особено опечалена. Ние с Ема обаче доста си поплакахме, за­щото той беше нейният баща, а аз нямах друг освен него и дядо.

Всичко, което се случи след това, дока­за, че наистина смъртта се връща до три пъти. Набързо, само за една година, почи­наха баба и дядо. Да се издържаме само с парите на леля стана невъзможно и тя за­мина при своя приятелка в Испания, която й беше намерила добре платена работа. Така с Ема останахме сами – аз тъкмо бях завършила училище, а тя беше на 24 и беше рентгенова лаборантка. Навих я с парите, оставени ни от баба и дядо, да отидем на море, а като се върнем, обещах, че ще за­почна работа – каквато и да е, стига заплатата да е що-годе прилична.

На морето се събрахме хубава компания и Ема се свали с един Димо, който беше шофьор на такси. Не го харесвах много, но братовчедка ми сияеше и реших да си мълча за всичко, което виждах и усещах. А за него стигат две думи – той я използваше. Толкова, че два месеца по-късно на­право се пренесе у нас – хубава двуетажна къща, здрава, подредена, обзаведена. Нищо не беше луксозно, но и нищо не липсваше.

Първото, което Димо направи, за да се чуе мъжката му дума, беше да навие Ема аз да остана на единия етаж, те да се качат на другия. И това беше само началото. Този мъж беше готов на всичко, за да се намъкне между нас, да разбие обичта, ко­ято ни свързваше години и единствено чрез която двете оцелявахме. Димо правеше мръсотии, въртеше интриги, дори накара Ема да повярва, че аз го свалям. Конф­ликтът растеше като лавина, а опитите ми да говоря с братовчедка си, да й обясня всичко, да я накарам да си спомни, че сме повече от сестри и си нямаме никого дру­гиго, се проваляха всеки път. Димо дебне­ше като хрътка и никога не ни оставяше насаме.

Този ад продължи повече от година, но вече е на път да му се сложи точка. След като те се ожениха, Димо поиска да разде­лим къщата – не можело да живеем накуп като в катун! С две думи – да се разкарам, той можел да ме купи и да ме продаде. Казах, че няма къде да отида. В отговор той ме задължи с нотариална покана да плащам 220 лева наем, защото ползвам цялата къща… Дома на баба и дядо! Натресеният комплексар прави каквото си ще.

Всъщност той не ми е никакъв и от него не ми пука. Най-страшното е, че Ема го гле­да в очите, върви подире му и мълчи. Тя, която имах за повече от сестра, ще го остави да ме изхвърли. Направо не е за вяр­ване, но е самата истина.

Източник: po-krasivi

(Visited 5 times, 1 visits today)
loading...